Меню Затваряне


Моника  Славова

ПУ“П.Хилендарски“-Пловдив, Биологически факултет

От 2014 год. се занимава професионално с микология. Интересува се  предимно от гъбно биоразнообразие, консервационна екология, таксономия на Fungi. Изучава гъби от тип Ascomycota, разред Pezizales, както и аскомицети и базидиеви подземни гъби.

Като съавтор, заедно с други колеги, има участие в  научни публикации със следните резултати:

– 6 описани нови вида за науката

– 2 описани  нови таксона

– над 70 съобщени нови вида за България


Д-р Ирена Веселинова Лачева  – лекар

     

Завършва медицина през 1992 година в  Медицински Университет  гр. Плевен . Лекар с две специалности – Вътрешни болести /1998 г.- Медицински Университет  гр. София/ и  Обща медицина /2006 г. – Медицински Университет  гр. Плевен / . От 2013 г е  сертифициран клиничен хомеопат /  Европейска  школа по клинична хомеопатия гр.София /.Има завършени медицински курсове  в областта на спешна медицина,  кардиология ,ендокринология , ехографски курсове – ехокардиография  и ехография на щитовидна жлеза . Лекар с  над 30 години трудов стаж . До 2000г. работи   в Общинска  болница гр. Тетевен – Детско и Вътрешно отделение  . От 2000 г. е  Общопрактикуващ лекар   и управител на медицинска  практика .

    

От детска възраст  интересите  и  са свързани  с природата – лепидоптерология ,ентомология , орнитология , ботаника – в частност лечебни растения  , микология  . От по-зряла и осъзната възраст – запален  турист, любител фотограф  и хоби гъбар.


Веселин Шиваров – лихенолог, доктор по микология


Веселин работи в областта на лихенологията към Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания. Участва в множество проекти свързани с мониторинг на биологичното разнообразие, биоиндикация, използване на лишеите при оценка въздействието на климатичните промени, природозащитен статус на лишеите в България и др. Основните интереси на Веселин са в областта на таксономията и екологията на сладководните лишеи. Работи в тясно сътрудничество с водещи европейски учени и има множество публикации в съавторство или като водещ автор. Свободното си време прекарва в различни дейности свързани с планините.


Александър Шкондров – магистър фармацевт, доктор по фармация

Преподава фармакогнозия и фитохимия във Фармацевтичен факултет на Медицински Университет – София. Интересите и работата му са в областта на химията на природните съединения, анализа на биологично активни вещества и лекарствени продукти от растителен произход.


Владимир Лютов

Интересува се от събирането на диворастящи гъби повече от 15 години. Наред с кулинарните приложения, се фокусира основно върху съдържанието на различни биологично активни и други екзотични вещества в плодните тела на гъбите. По образование е химик, като интересите му са насочени в няколко направления базирани на образователните му степени и опита в областите: Електрохимия, Органична химия, Полимери, Медицинска и Фармацевтична химия. Повече от 15 години научноизследователската му дейност е фокусирана върху електрохимични изследвания на електронно проводящи полимери и техните каталитични и сензорни свойства.


Доц. д-р Благой Узунов

доц. д-р Благой Узунов е ръководител на Катедрата по ботаника на Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е дългогодишен преподавател в Направлението по систематика на водорали и гъби към същата катедра. Автор е на повече от 70 научни статии и учебни пособия, свързани с водораслите и гъбите. Той е участник в голям брой научни проекти, международни и национални конференции, и в 21-вата Национална Антарктическа експедиция. Основните му научни интереси са свързани с таксономията, разнообразието и екологията на водорасли от сухоземни, сладководни и екстремофилни местообитания, а също и с таксономията, екологията и биоразнообразието на гъбите, псевдогъбите, лигавите гъби, лихенизираните гъби и етномикологията. Уредник е на Живата водораслова колекция на Софийския университет (ACUS).


Снежина Попова

Снежина Попова е научен илюстратор към ДАФНИ, татуист и възпитаник на НУИИ (специалност Скулптура). От 2017 година изучава дивите растения в България, а през 2019 година участва като курсист в „Хоби курс по Билкарство“. Още тогава ни направи впечатление със задълбочените си познания в биологическите науки, а през 2023 вече имахме да удоволствието да работим заедно и тя да ръководи част от теренните ни упражнения. Любовта ѝ към природата я подтиква към по-задълбоченото ѝ изучаване и в момента е студент по Биология в СУ.
Като творец Снежи се развива в различни техники като дигитално рисуване, техника с молив и тънкописец, работа с акрил. Оказва ни и незаменима помощ в подготовката на схеми и илюстрации необходими за подобряване на учебния процес.


Ас. Анета Ламбевска

Ас. Анета Ламбевска  е миколог и асистент куратор на Хербариум (SOM) при Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките .

Има подчертани интереси в областта на таксономията и екологията на дърворазрушаващите гъби. Участва в множество  проекти, изследвания върху флората и растителността, изследване на състоянието на горските екосистеми и ролята на дърворазрушаващите гъби како фактор за състоянието на видовете и местообитанията, като и проучване на въздействието на климатичните промени върху флористичното разнообразие.  Кураторска дейност – поддържане и обогатяване на хербарните колекции при Хербариума (SOM) на ИБЕИ-БАН.

Ламбевска е носител на наградата „акад. Румен Цанев“ (2022) за млад учен в областта на природо-математическите науки на БАН, София, България и беше отличена с Грамота от номинацията за Наградата „Питагор“ (2022) за млад учен от областта на природните и инженерните науки на МОН, София, България.

Нейните научни постижения са свързани с публикации и съобщения за нови лигниколни видове гъби в защитените зони за страната, на Балканите, както и съобщения за нови хорологични данни. Изследването върху ролята на дърворазрушаващите гъби като фактор за състоянието на популациите на дървесни и храстови видове, е сред приоритетните проблеми на проучванията и консервационните дейности във връзка с биоразнообразието на европейско равнище в България. Дърворазрушаващите гъби са добър модел за мониторинг за състоянието на популациите на такива видове.
За нея е голямо удоволствие и стимул да работи върху изключително трудна за работа група на гъби, която е слабо проучена на Балканите.